Мед и деца: от каква възраст и как може да се дава

Има три въпроса, които родителите ми задават почти винаги заедно: Кога, как и по колко?

Кога може да се даде мед на детето, как да го въведат в менюто и по колко от различните пчелни продукти може да получи едно дете.

Отговарям на тези въпроси откакто продавам мед. Понякога под публикации, понякога по телефона, понякога тук в двора, докато гледаме Петьо как работи отсреща на кошерите. Реших да ги събера на едно място, защото отговорът не е един ред.

До навършване на първата година на децата мед не се дава.

Това е границата, която не подлежи на тълкуване.

Медът може да съдържа спори на бактерия, наречена Clostridium botulinum. Тези спори са навсякъде в природата, в почвата и в праха. При по-големите деца и възрастните преминават през червата, без да се случи нищо. Изградената чревна микрофлора просто не им позволява да се развият. 

При бебето под една година чревната среда все още не е напълно изградена и позволява на тези спори да покълнат и да произведат токсин. Заболяването се нарича кърмачески ботулизъм и е рядко, но тежко.

Забележете, че причината няма нищо общо с алергиите. Това са два различни въпроса и често се бъркат.

Затова медът не се дава на дете под една година в никаква форма. Нито капка на биберон, нито в чая, нито разбъркан в млякото, нито изпечен в сладкиш. Обичайното нагряване и печене не правят меда подходящ за дете под една година.

Същата граница е записана и в българската нормативна уредба за храненето на децата в детските заведения и детските кухни. Наредба № 2 за здравословното хранене на децата от 0 до 3 години, не допуска предлагане на мед при деца до едногодишна възраст.

На нашия етикет пише три години.

Ако обърнете бурканчето, отзад пише:

«Внимание: Не се препоръчва за деца под 3 години и хора склонни към алергии.» 

Три години, не една. Искам да съм честна с вас откъде идва тази разлика. 

Никъде няма изискване медът да носи такова обозначение. Причината да е там е моя, лична. Това е по-консервативно предупреждение от моя страна, а не медицинска граница. Когато пиша нещо върху етикет, който заминава в нечия къща, предпочитам да съм по-предпазлива, отколкото обратното. 

Медът е естествен продукт и съставът му може да включва различни компоненти от растенията и пчелите. При дете с установена алергия или друга причина за повишено внимание е добре въвеждането му да се обсъди с лекар.

Как и по колко?

Тук ще ви разочаровам, и то съвсем съзнателно.

Няма да дам количества, схема за въвеждане и няма да предложа домашен тест. Всяко дете е различно. Има деца с фамилна история на алергии, има деца с други особености, за които аз нямам как да знам. Няма да давам медицинска схема за въвеждане или конкретно количество, защото това зависи от възрастта, храненето и особеностите на конкретното дете. При съмнение или причина за повишено внимание това е въпрос за личния лекар на детето. Това е съветът, който мога да дам с чиста съвест.

Аз произвеждам мед. Не съм медицинско лице и няма да се правя на такова, само защото въпросът е зададен на мен.

Хубавата част

Когато вече сте получили насоки от лекаря, идва любимата ми тема.

Първата лъжичка мед не е медицинска процедура, а закуска.

Съветвам родителите да не сядат срещу детето с лъжичка в ръка. По-добре е да го включат в приготвянето. Детето да размаже само меда върху филията или палачинката, да държи лъжичката, да оцапа масата. Когато е участвало в правенето на нещо, обикновено иска и да го изяде. Това не е трик, това е просто как работят нещата при децата.

И личният пример е от огромно значение. Ако сутрин на масата има мед и родителите ядат от него спокойно, детето рано или късно посяга. Ако медът е нещо, което се дава тържествено и с притеснение, детето усеща притеснението преди вкуса и е съвсем нормално да не го приеме. 

Ако лекарят вече е дал разрешение за меда и ме питате с кой мед бих започнала от чисто вкусовата и практическата страна, бих казала акациевия. Той е най-светъл на цвят и най-деликатен на вкус, освен това остава дълго време течен. Само че акацията цъфти за десетина дни през пролетта и има години, в които не дава почти нищо, затова може да започнете и с друг вид мед.

И още нещо, за пчелите

Много от разговорите за мед всъщност опират до друго, а именно че детето се страхува от пчели.

Тук съветвам същия подход. Страхът не се преодолява с обяснения, а с предмет. Пчеличка играчка, картинка, книжка, каквото има вкъщи. Нещо, което детето може да пипне, да обърне, да разгледа отблизо и да остави настрана, когато му омръзне.

Страхът от нещо, което си държал в ръка, е различен от страха от нещо, което само бръмчи наблизо. Виждала съм го при деца, които идват при нас, и работи по надеждно от всяко обяснение.

                   Пчелата не е враг на детето, просто трябва да се запознаят.

Ако тези публикации са ви полезни, абонирайте се за нашия бюлетин. Пиша рядко, само когато има какво да се каже, и всяко писмо тръгва от нашия пчелин в Бистрилица.